Житието на един кадрови психолог
От Герго Манчовски през Иван Т. Иванов до Илия И. Илиев

В зората на демократичните промени в началото на 90-те години в първия печатен флагман на “честните частници” - в. 168 часа, изгря звездата на един нов “журналист”. Името на Герго Манчовски се появяваше периодично под обширни психологически портрети на известни политици и общественици в частния седмичник. Психопортретите на тези общественици бяха обилно гарнирани с неизвестни факти от техния личен живот от близкото минало, но умело манипулирани, подчинявайки ги на удобната за автора теза. Така под удара на Манчовски попаднаха Филип Димитров, Жорж Ганчев, Александър Йорданов, Димитър Луджев, Едвин Сугарев, Иван Костов, Ахмед Доган…Статиите за тях се появяваха в момент, който невинаги беше ясен за широката публика, но със сигурност е бил подходящо избран от техните поръчители. Години наред не се знаеше кой се крие зад псевдонима Герго Манчовски. Предполагаше се, че това е събирателен псеводним на някакъв център за дезинформация на "честните частници". Парадоксалното е, че през 1992 г. той беше предложен за журналистическа награда. След това във вестниците на пресгрупата се появиха и други подобни статии, но под авторството на Иван Т. Иванов, а след това и с името Добри Кожухаров. Едва след появата на в. “Монитор” авторът на всички тези материали застана с истинското си име - Илия Илиев, а след “разтърсващите интервюта” със синдикални дейци в “Сцени от народния живот” на “Всяка неделя” - и истинското си лице. Разкривайки самоличността си, много от нещата започнаха да се подреждат.
Илия Иванов Илиев е бивш кадрови офицер от Първо главно управление на Държавна сигурност. Достига до чин подполковник, след което се уволнява. Има медицинско образование, специалност психиатрия, а след това и психология в СУ “Климент Охридски”. В една своя статия във в. “Сега”, където прави анализ на публикувания психопортрет на бившия главен прокурор Иван Татарчев, във в. “Труд” той се титулува и като доктор по медицина и специалист по политическа психология.
Илия Илиев се изявява в Първо главно управление на ДС в началото на 80-те години като преподавател по оперативна психология в школата на разузнаването. Като такъв той е участвал в подбора на кадри и агентура, провеждал е интервюта с кандидати за служители, с хора за извеждане зад граници и др. Поради тези причини се предполага, че той разполага с данни за агентурния и доверителния апарат на ПГУ за редица лица, имали връзки с разузнаването и станали значими след 10 ноември 1989 г.
След атентата срещу папа Йоан Павел Втори е изпратен в Рим да подпомага психологически Сергей Антонов, който вече е под домашен арест. Как го е правил и с какви методи могат да разкажат близките на Антонов. След като Сергей Антонов се завръща в България, подп. Илия Илиев прави постъпки да остане под прикритие в Италия, но молбата му не е удовлетворена, при все че е имал добри контакти с тогавашния началник на Първо главно.
Не е ясна връзката му с Валентин Моллов, вероятно от школата в Симеоново, но след 10 ноември 1989 г. влиза в неговото близко обкръжение и се превръща в момче за поръчки. (Самият Моллов е кандидатствал за работа в Четвърто управление на ДС, но получил отказ с мотивировката, че данните от психологическото му изследване са неблагоприятни.) В Първа частна банка и Съюза за стопанска инициатива на гражданите Илия Илиев изгражда информационно-аналитична служба и става неин шеф. За това на него се приписва и псевдонимите Герго Манчовски и Иван Т. Иванов и авторството на психопортретите в "168 часа". След фалита на Първа частна банка става и специален съветник на Валентин Моллов в Търговска банка “Моллов”.
През 1992 г. д-р Илия Илиев регистрира и собствена фирма “Гивамит” за “бизнеуслуги”. Пет месеца по-късно става съучредител на фирма “Група Алфа” заедно с Томо Борисов и Асоциация за гражданска самозащита. Сред членовете й са Валентин Моллов и Иван Бояджиев, който стана секретар на МВР по време на правителството на Жан Виденов. През 1994 г. Илия Илиев става член на изпълнителния съвет на партия “Нова България”, която беше създадена от ССИГ за участие в парламентарните избори през 1994 г. и която участва в коалиция с БСП, а неин представител - Минчо Коралски, стана министър в правителството на социалистическата партия.
Томо Борисов е близък до структурите на бившите барети и групата около застрахователно дружество “Спартак” и Алексей Петров.
Психологът е бил съдружник в още две фирми с Томо Борисов - в “Алфа транспорт” и в “Алфа строй инвест”, но през 1998 г. прехвърля дяловете си на брата на Томо Борисов - Борислав. В края на 1997 и пролетта на 1998 г. се обявява ликвидацията на друга фирма, в която Илиев има участие - “Валсимекс”, и той е изваден от състава на фирма “Профикс”. Така от предприемач Илиев официално преминава в полето на наемния труд.
С публикацията си във в. “Сега” “Червеният цвят подведе Татарчев - Защо инструментариумът на МВР се използва за решаване на политически задачи на управляващите” той излезе от нелегалност и наруши конспирацията на бившите ченгета. Ден след тази статия в. “24 часа” разкри, че Герго Манчовски и Илия Илиев са едно и също лице. Оттогава до днес д-р Илиев пише за стария си приятел Петьо Блъсков с характерния стил на кадрови психолог от Първо главно управление на ДС. По съвместителство “репортерства” и за “Всяка неделя”.

https://tinyurl.com/hc9mpe2