koshlukov

koshlukov

Част от едно интервю с Николай Галев относно Емил Кошлуков:

– Как се изпълняваха смъртните присъди по тоталитарно време?

– Тогава имаше само смърт чрез разстрел, но никой не може да каже как точно изпълняваха смъртното наказание. Разговарял съм със старшини, които по ирония на съдбата попаднаха в затвора за криминални престъпления. Те ми казаха, че имало специално пригоден джип със свредло. С него копаели цилиндричен отвор 2 метра на 50 сантиметра. Осъденият на смърт заставал до него и му стреляли в тила с един куршум. После лекарят, шефът на затвора и заместник окръжният прокурор установявали смъртта и го погребвали.

– Във всеки затвор ли е ставало това?

– Всеки затвор имаше тайно гробище, което може да се установи само ако се разтворят документите на Държавна сигурност и БКП. Аз бях първият политзатворник, който още през 1990 година поиска

отварянето на досиетата. Нека да не е селективно!

– Вашата съдба след смъртното отделение на Софийския затвор?

– След това веднага ни конвойираха в единствения политически затвор в Стара Загора.

– Там сте лежали с Емил Кошлуков?

– Един от първите, които скочиха да се закрият досиетата, беше Емил Кошлуков.

– Говори се, че тогава той е вербуван за агент на ДС?

– Той винаги избягва този въпрос. В директен наш сблъсък по телевизията каза, че имало много по-важни неща от тези клюки. Той е осъден като войник. Твърди, че бил приет да следва и затова не дослужил. E, как така осъден като враг на народа, политически затворник, а го приемат да следва висше образование, и то по тоталитарно време?

На мен след затвора не ми разрешиха дори да завърша средното си образование, а на него му разрешават да следва по времето на другаря Живков! Бившият военен министър преди 10 ноември Добри Джуров лично го освобождава от военна служба и написва в досието му “Да не се вика”.

– Обща съдба ли имахте с Емил?

– Всъщност Кошлуков започва казармата и оттам влиза в затвора, където беше библиотекар. После, когато излиза през лятото на 1989 година, веднага е записан за студент в специалността “Английска филология” на Софийския университет. В досието на Кошлуков е пълно с награди, а в моето има 169 заповеди за наказания. В затвора Емил нито веднъж не участва в бунт или гладна стачка.

– Можете ли да докажете агентурното му минало?

– Какво значи да го докажа? Само човек, сблъскал се със системата, може да го разбере. Защо на лявата си ръка си слагаше червена лента, на която пишеше “председател”, и стоеше до старшината? И как така тази администрация на затвора, извършила десетки престъпления срещу български политзатворници, го предложи за частен указ за помилване? За какво, ако не е извършил нещо в тяхна полза? Че

той бе ухото на администрацията

и беше лоялен към нея. Знаете ли как му беше прякорът в затвора? Сузи дългото бедро.

https://pod.disroot.org/posts/8f7a4660e2440135239b3a6137633966