Фалшиви гласове на Вълните на Германия*
Двойни стандарти превърнаха българската секция на Дойче Веле в машина за рушене на репутация

7 януари 2014

Стефан Николов

Произведено в Германия. Тези думи години наред бяха гаранция за качеството на стоката. Защото за солидността на германския стандарт едва ли трябва да отваряме дума.

Същата гаранция на продукцията носи етикетът и за медийните „стоки”, произведени в Берлин. Или поне носеше. Преди за срива в доверието към германския медиен стандарт да се погрижи българската секция на Дойче Веле.

Скандалът с използването на медията от Еми Барух и Иван Бедров за прокарване на личните им разсъждения като позиция на Дойче Веле е добре известен. Резултатите от него - също.

Но на заден, неясен план остана същественият въпрос как се стигна дотам, че най-уважаваната медия в Германия получи удар по статута си на обективен информационен канал.

Двойният морал

Факт е, че в никоя друга секция на Дойче Веле не е имало подобни проблеми. А медията предлага радио и интернет съдържание на 30 езика, като зрителите и слушателите й в световен мащаб са над 86 млн. души седмично.

Но за двойствения стандарт в работата на българската секция си има логичното обяснение. Проблемът идва от липсата на балансирана политика в ръководеното на канала. Начело на секцията е фигура опитваща се да се дистанцира от комунистическото си минало и да се представи за човек с демократични идеали.

Александър Андреев e бивш комсомолски секретар в Българското национално радио, член на БКП. Познат сред колегите си като отявлен антибългарист, написал статии срещу Христо Ботев, Иван Вазов и др.

Освен ръководител на българката секция в Дойче Веле, Андреев е сътрудник и чест автор в списание „Обектив”, издание на Българския хелзинкски комитет. Структурата е финансирана от създадения от Джордж Сорос институт „Отворено общество” и е сред организациите с отявлена антибългарска политика. Андреев е и чест автор на изданията на олигарха Иво Прокопиев „Капитал” и „Дневник”. Въпреки близостта си до тези структури, Андреев често е обект на тяхното подигравателно отношение. За него Галя Прокопиева, съпруга на Прокопиев и стар-нов директор на „Икономедия” споделя често пред свои близки: „Той е човек с двоен стандарт, но това е удобно за нас, тъй като без много уговорки защитава политиката на нашите медии.” Известна с тоталната си липса на тактичност, Прокопиева продължава: „Ползваме го в битката с кръга на Цветан Василев, защото замалко не изгуби работата си именно заради писмото на Василев по повод некоректността на Еми Барух и Иван Бедров. Онова л… Бедров си го знаем, но ситуацията беше удобна за нас и ние се възползвахме, за да спечелим още по-усърден наш защитник в лицето на Андреев. Той е амбициозен и иска да си връща, затова трябва да бъде използван докрай“.

Тази стратегия как шефът на българската секция на Дойче Веле да бъде използван, Прокопиева чертае пред друг „положителен герой” – Иван Кръстев - председателя на Центъра за либерални стратегии и известен политически инженер. Заедно с Иво Прокопиев и Цветелина Бориславова е в основата на създаването на ГЕРБ и неговия лидер. А за прокарването на политически линии трябват медии.

Именно с тази цел е използван Александър Андреев от кръга около Прокопиев. Той се прави на учуден от решението на шефовете в Дойче Веле да разследват проблемите в българската секция и как и защо журналисти потъпкват основни правила в работата си. Като например правилото да поискаш коментар от засегната страна.

Играта на Андреев

В своето обяснение до ръководството на Дойче Веле програмният директор Кристиан Грамш и завеждащият Централно-югоизточна Европа Верица Спасовска пишат, че Андреев заявил, че не подкрепя безкритичните оценки за „перфектните коментари” на Еми Барух и Иван Бедров. Андреев признава, че е имало проблем със статии на двамата журналисти за позоваване на спорни факти и едностранчиво отразяване на събития.

„Андреев не скри тенденциозността в не един техен анализ и коментар”, пише в доклада си Грамш. Андреев обаче не е провел разговор с двамата външни автори, защото е смятал, че позицията им е лична. Впоследствие обаче е осъзнал, че правилата на Дойче Веле важат за всички и тенденциозността е недопустима.

В същото време в коментарите си пред български медии Андреев тръби, че решението да се прекрати работата с Бедров и Барух „много уврежда имиджа на редакцията”. Затова е логично да се запитаме кога говори истината Андреев? Когато обяснява пред шефовете си колко безпринципни са били Бедров и Барух, или когато се опитва да се хареса на българските си протежета, защитавайки ги като „страхотни професионалисти”.

А зад професионализма на единия от двамата – Барух, стои повече двойственост, отколкото при самия Андреев.

Дъщерята на партията

До 1990 г. Еми Барух е активен член на БКП. Тя е сред фаворитите на Тодор Живков от „новото поколение” журналисти.

За възприетата роля на пръв демократ Барух се нуждае от биография на усърден антикомунист и работи за създаването на този свой имидж в обществото. Истината обаче е съвсем друга. Баща й Фидел Барух е активен борец против фашизма и капитализма. Той е син на съдийката от Народния съд Еми Барух, произнесла хиляди смъртни присъди на „врагове на народа” след 9 септември 1944 г.

Съдийката Барух е от спасените български евреи. Тя обаче забравя това, когато иска да се доказва пред новата комунистическа власт и подкрепя осъдителната присъда за депутата Димитър Пешев - човекът, който организира защитата на българските евреи в Народното събрание и ги избавя от нацистките концлагери. Важното е да си близо до властта. Модел на поведение, който внучката на съдийката Барух - Еми Барух успява да продължи.

Съпругът на Еми Барух - дипломатът Иван Христов е активен член на БКП, дългогодишен агент на ДС - Разузнавателно управление на ГЩ. Съществуват сведения, че е бил агент и на съветското Разузнавателно управление, известното ГРУ. Отзован е от посолството ни в Испания през 2011 г. заради агентурното си минало.

Еми Барух е работила като прессекретар и културно аташе в посолствата, където е служил и съпругът й. Това обаче не й пречи веднага след промените да захвърли комунистическите си убеждения на боклука и да се превърне в активен член на институт „Отворено общество". Макар и да се обявява за защитник на демокрацията и новия политически ред Барух е яростен противник на идеята за закон за лустрацията.

Доносникът от ОЗ

И има защо. Докато живеят зад граница, Барух активно помага на съпруга си, офицер от ДС, в неговата дейност.

От документи на ДС личи, че Иван Христов и съпругата му Еми Барух са писали сведения за други служители в посолствата, както и за техни познати и колеги в България. Те са оформени по съответния ред като „докладни” от агент „Павлов”.

От оценка, дадена му през 1981 г., се вижда, че Христов е бил много активен доносник по време на пребиваването си в посолствата в Мадрид, Брюксел, Париж и Лисабон.

А при приемането на закон за лустрацията това би означавало само едно – Барух и съпруга й нямаха да имат място в обществения живот на България. Вместо това, като умел политически хамелеон Барух намери своята роля. Ролята на фалшивия глас на Вълните на Германия.

*Дойче Веле

(Source: reporterbg.com)