Christianity

Christianity

Иван Петрински:Християнизацията на България е тъжна и през цялото си съществуване е административно налагана религия !

Българите не са славяни,а тюрки,православното християнство е наложено кърваво,а изкуствената византийска азбука е отдалечила Bg от прогреса и Европа !

Покръстването на целия български народ от Борис I трябвало да мине през реки от кръв (избити са най-малко 100 000 хил. души) !

Покръстването на целия български народ от Борис I трябвало да мине през реки от кръв (избити са най-малко 100 000 хил. души) !

Снимка:Икона на Свети цар Борис / Уикипедия.

Борис I взема решение изборът да падне върху Византия и се покръства тайно от народа си през 864 г.

Той се превръща в Михаил,което е името на кръстника му-визинтаийския император Михаил III.

Но до покръстването на целия народ трябвало да се мине през реки от кръв.

Веднага,след като разбрали за тайната на Борис,българите масово се разбунтували.

Интересно би било да проследим методологията,която прилага Борис при обезглавяването на българската аристокрация и вкарването на народната енергия в един тунел,изходът от който се оказва византийско владичество.

Екзекутирайки повечето (52 от 100) административни управители,глави на най-видните български фамилии,заедно с целите им родове (включително децата),а веднага след това извършвайки геноцид над българския народ (избити са най-малко 100 000 хил. души),Борис I отстранява възможността населението да изразява в бъдеще отношение към първодържавната идея,както и да активира оригиналния си творчески потенциал,прехвърляйки властовите импулси в новосформираната и погърчена склавонска аристокрация.

Българският народ е единен в бунта срещу източното християнство не само защото проявява привързаност към Тангра (Кок-Тенгри),но и поради факта,че новата вяра се поднася от Византия,неговия смъртен враг.

Преживели през последните двеста години безброй византийски инвазии,българите припознават в предлаганото от Византия християнство една форма на мирно завоевание,след като военните средства не са били достатъчен аргумент за подчинение.

Народът се противопоствя крайно на новата религия,поради нейния вносител.

Ако Борис I е предпоч1итал мирното възприемане на новия култ,едно съгласие с папските предложения би осигурило хармонията в обществото и съхранило държавотворните извори.

Безболезното приемане на култа от Римската курия би спетило чудовищните жертви.

Но кое кара Борис да предпочете предателството пред врага византия,вместо влизането в европейското съобщество чрез Рим?

Големият мотов на българския владтетел е в елиминирането на оригиналната българска аристокрация,ето защо,провокирайки я с Византия,той си осигурява повод за обезглававането и.

Възниква въпросът,защо Борис-Михаил така яростно желае ликвидирането на българския дух,народностен корен и историческа памет.

Отговорът на тази загадка би предизвикал един отделен анализ и със сигурност в него ще отсъства версията на официалната историческа наука.

НАСИЛСТВЕНО ПРИЕМАНЕ НА ИЗТОЧНОТО ХРИСТИЯНСТВО !

Българският народ едва половин век след Омуртаг започва да говори официално на славянски език.

Но това е исторически факт.

Ето защо подходът към усвояването на новия език е бил насилствен,подобно на налагането на източното християнство.

Възможността тюркоезичните българи да са изразили радостни импулси,проговаряйки на славянски,е крайно невероятна.

Необходимостта от кървав диктат спрямо българите,за да усвоят един нов език и вероизповедание,очевидно е основната мотивация на жизнения път на Борис-Михаил.

Лишена от хуно-тюркския елит,а така и от етсествените си творчески полета,приела отново в края на IX век някои от отдавна християнизираните и погърчени славяноезични фамилии (заели ръководното място на избитите български),дезорганизирана България е подготвена и за усвояването на една специално изработена през 855 г. азбука.

Тази нова писменост,представляваща неестествена компилация,първоначално е предназначена за моравските склавонски племена.

Отхвърлена от тях,компилацията се появява на Балканте,доукрасена с десетина български рунически знака (разбира се,оригиналната огурска руническа азбука е забаранена).

Така е извършена най-голямата мистификация срещу българския народ,който започва да говори на езика на едно доставено отвън малцинство,да пише на изкуствено и набързо скалъпена азбука и да вярва в култа на смъртния си враг!

Древните ценности,доказали своята жизненост,се разрушават,а заместителите не дават енергия на компроментирания народен суверенитет.

Ето защо в началото на XI век българските земи се превръщат във византийски провинции.

ПЪЛЕН ТЕКСТ САМО В КНИГАТА:

Османо - римска империя,българи и тюрки - Стоян Динков

Bg History

Българите не са славяни,а тюрки,православното християнство е наложено кърваво,а изкуствената византийска азбука е отдалечила Bg от прогреса и Европа !

Днес общия брой на тюрките е над 230 милиона души.Около една трета от тях живеят в Република Турция.Освен Турция съществуват още пет тюркски държави - Казахстан,Киргистан,Азербайджан,Туркменистан,Узбекистан.Почти 30 милиона азербайджанци живеят в Иран,което е 40 % от населението на тази страна.В Русия има няколко тюркски републики:Башкирия(Башкортостан),Дагестан,Алтай,Хакасия,Карачаево - Черкезия,Татарстан,Тува и Якутия.В Китай съществува огромният автономен Синдзян - уйгурски район на тюрките (т.нар. Източен Туркестан,1.5 млн кв. км.).В Молдова е разположен автономният тюркски райин Гагаузия.Тюркски райони има в Ирак,Грузия,Гърция,Таджикистан,Афганистан,Монголия и Македония.Тюркският регион в България е от особено значение.

Съвременна България е единствената държава с преобладаваща тюркска народност,намираща се на Европейския континент.В този смисъл тя е европейската тюркска държава.Това я превръща в мост между тюркските държави в Европа.Докато големият мост между Азия и Европа е Република Турция,България осъществява една допълнителна енергийна връзка,която доокпрупнява континенталната - духовният контакт между европейската геополитическа хоризонтала и тюркската сакрална география отвъд границите на Монголия и Китай.

България е и единствената християнска тюркска държава.Този изключително важен вектор би бил енергийният проводник в синхронизирането между православие и ислям,чрез прекия контакт между Европейския съюз и Тюркската общност,осъществяван от България.В допълнение намиращата се в Република Турция Вселенска патриаршия би осъществила балансиращия ефект.

Уникалните специфики в географията,езика и вероизповеданието,както и членството и в ЕС,дават на България изключителната възможност да се превърне в интелектуалния център на една вероятна Тюркска общност през XXI век,а от там и в основния творец на евразийската интеграция.На този фон мястото и ролата на Република Турция са неоспорими.Като централна държава,формирала сакрална география на три континента,Турция се явява и енергийният извор на вероятната Тюркска общност.Политическата,икономическата и военната и мощ (третата световна сила около 2050 г.),поставени на едно поле с уникалните културно - цивилизационни компоненти на България,биха представлявали двигателя на евроазиатския обединителен проце като логично продължение на Тюркската общност.

Официалното признаване,че в българския етногенезис практически отсъства слвянски елемент,че антите са светлокожи монголоидни склавони със сарматски произход,чеоногондурите,кутригурите,утигурите и останалите български племена са тюркоезичните западни хуни,че православното християнство е наложено кърваво и въпреки волята на българите,че изкуствената византийска азбука ги е отдалечила от прогреса и европейската цивилизация,би означавало не само тържество на историческата истина,но преди всичко съживяване на националните творчески енергии,което е предпоставка за възстановяване на държавността и мултиплициране на българския дух.

ПЪЛЕН ТЕКСТ САМО В КНИГАТА:

Османо - римска империя,българи и тюрки - Стоян Динков

Bg History

Още тук

Отмъщението на 52 прабългарски рода

Покръстването на княз Борис-Михаил (864 г.). Рисунка на л. 163 от Манасиевата летопис, ХIV в., Библиотека на Ватикана .

Християнизацията на България е тъжна и през цялото си съществуване е административно налагана религия !


Иван Петрински

Винаги са ми били непонятни опитите християнизирането на България да бъде представяно в нашата историография като прогресивно мероприятие, което ни приобщило към модерния тогава свят.


Точно както ми изглеждат съмнителни опитите да се възвеличава един от най-противоречивите български средновековни владетели - князът, наричан от християните за благодарност "Покръстител". Исторически много по-вярно би било да говорим за княз Борис-Михаил Кървавия заради жестокостта при избиването на голяма част от политическия и духовен елит на България. Приемането на учениците на Кирил и Методий в България и масовата образователна кампания, която е определено инициатива на владетеля, е единственият далновиден ход на този мрачен владетел. Има само два исторически верни и същевременно лицеприятни начина да бъде изобразяван този владетел - с окървавени ръце или гордо вдигнал книга.
Само си струва да погледнем тъжните лутания на един владетел, който няма дори една победа на бойното поле и е срам за великия си прапрадядо Крум. Поражението от франките (853), първото поражение от сръбските племена, поражението във войната с хърватите, ориентацията към Западната църква, унизителното поражение от византийците през 863 г.


Страхлив и жалък на бойното поле, Борис-Михаил смело изклал през 865 г. 52 велики боили заедно с целите им родове - цвета на българската аристокрация.

Така удавил в кръв въстанието, което избухнало във всички 10 комитата в българската държава срещу безумното му управление. Нямало връщане назад. Понеже византийските опити за влияние в България заплашвали да унищожат държавата, Борис-Михаил се обърнал отново към Западната църква (866), но там не му харесало, та се върнал отново към Цариградската патриаршия (4 март 870 г.).
Наистина приемането на Климент, Наум и Ангеларий в България е единственият далновиден ход на Борис-Михаил. Единственият!
Налагането на християнството лиши България от възможността да следва своя оригинален исторически път на голяма империя през Средновековието, да създаде самобитна култура. По-сетнешната съдба на държавата ни до ХV в. го доказва напълно.
* * *
През последните години по вестниците и телевизиите до втръсване се налага една стара теза, подложена днес на скъпа реанимация. Тезата винаги е била популярна сред по-бунтовно настроените студенти по история и философия. Нейната същност е в това, че княз Борис-Михаил само узаконил съществуващата религиозна ситуация в страната. Според тезата през 665 г. едва ли не само 53 семейства в страната не били християни - 52 аристократични рода с прабългарски корен и ханското семейство. Последното - не изцяло. Ханската сестра била по-прогресивна от роднините си. Напоследък тази теза, нека я наречем "покръстителна", завоюва все нови и нови висини, затъркаля се като снежна топка. Защитниците й, опиянени от отсъствието на спор по този въпрос в общественото пространство, вече говорят за християнизация още от възкачването на господаря Кубрат на трона на старата Велика България. И доколкото той все пак е бил покръстван поради "нечуваната си дружба" с император Ираклий, по презумпция без грам доказателства се твърди, че и синът му Аспарух и внук му Тервел били християни. Но и това не е всичко. Щом първите владетели на средновековната ни държава са християни, трябва и поданиците да са такива. Логично, нали? А след като първите владетели са покръстени по презумпция, тогава какво да кажем за следващите? Очевидно и те са християни. Тогава излиза, че Борис-Михаил е покръстил май само себе си.

За покръстителната теза няма никакви доказателства, напротив

Това, разбира се, не е пречка разпространителите й, командвани от невидим център, да продължават усилено да я лансират. Нека много накратко да погледнем наличните данни. Да, вероятно Кубрат приема християнството. Да, хан Тервел наистина е изобразен на печата си с някои християнски символи, част от одеждите му на триумфатор. Толкова! Който обаче твърди, че Кубрат запазил християнската си вяра като владетел на старата Велика България, наистина няма представа от ранносредновековни държавни образувания или от психология на ранносредновековното население. В най-добрия случай Кубрат останал криптохристиянин, т. е. скрит християнин, практикувайки тази религия само насаме и никога публично. Но, честно казано, дори това е крайно съмнително. Освен това наличните извори не дават възможност дори за намек в посока на християнизация на първите ни владетели.
Остава да видим как стои въпросът с "масовата" християнизация преди 864-865 г. Обикновено само във вестници и по телевизията може да се срещне тезата, че "огромната" част от населението на средновековна България било вече християнско към същата година. Тогава къде са им църквите и некрополите на тези християни? Няма ги. Някои тенденции за предатиране на известни отдавна открити археологически паметници (Ст. Ангелова и колектив) засягат само няколко паметника (некрополите в Абланица и Туховище, Гоцеделчевско, и некропола в Черниче-Крупник, южно от Благоевград), които не могат да повлияят на общата картина. Същото важи и за няколко новооткрити некропола като разкрития миналата година некропол до Добринище (разкопки на Ю. Божинова).
Още по-категорични са резултатите от археологическото проучване на църковни сгради от това време. Картината е една и съща - навсякъде те остават в развалини след края на VI в., а най-късно - с присъединяване на съответния район към България. Ето само два много кратки примера. Църквата "Св. Богородица" на о. Свети Иван не само е запусната някъде през VII в., но и остава в развалини чак до Х-ХI в., което е очевидно поради силното обветряне на градените колони в кораба. То може да се получи само ако сградата е стояла без покрив и почти без стени поне два века. Същото явление наблюдаваме и в църквата в средновековната Якоруда - категорично запустяване след края на VI-първата половина на VII в. Възстановяването й трябва обаче да се отнесе чак в самия край на ХIV в., но по съвсем други причини. Тази картина може да се наблюдава навсякъде в страната.
Тогава какво излиза? Няма действащи християнски църкви освен в някои големи градски центрове. Почти липсват християнски некрополи освен в пограничните с Византия земи, при това без много възможности за етническа идентификация. Няма църкви, няма некрополи, значи няма и християни. Това е положението.
* * *
Християнството е любимата религия на властващите. Не знам защо - философите трябва да ни обяснят това. И именно като религия на властващите тя е винаги административно налагана. Точно както е в Средновековна България, точно както е и днес. Един владетел приема тайно християнството и го налага с кръв на поданиците си, които дотогава пазят старите си политеистични религии. Това са во кратце данните по писмените и археологическите извори, изчистени от емоции. За друго доказателства няма. А българите в по-голямата си част са християни предимно на битово ниво. Може би това е отмъщението на 52-та изклани прабългарски рода.


Приписка с имената на семейството на княз Борис-Михаил, Чивидалско евангелие, V-VI в., Археологически музей, Чивидале, Италия.


Вестник "Сега",29.05.08

Picture

http://bulgarianhistory.weebly.com/christianity.html